Dodi Markov

Вторник, Февруари 21, 2012

ACTA–размисли по време на затишие.

Известно време се чудех дали да пиша относно до преди няколко дни така нашумялото споразумение ACTA, което накара много будни (и не чак толкова) българи да излязат на протести. От няколко дни нещата вече са в затишие, защото всичко се размина. Затова обаче се питам, какво ли спряхме? Едва ли ще разберем, а и трудно се налагат ограничения на интернет потребителите в днешно време, особено такива свързани със свободата на словото и прочие. Този път реших да не навлизам в полемики още когато темата стана поредната ТВ сензация, защото е банално и твърдо смятам, че първо телевизиите трябва да понесат малко ограничения на начина, по който работят – също редуциране на лошите новини би било нещо много приятно за 100% от населението, поболяхме се от напрежение и лоши новини. И все пак се радвам, че нищо няма да се промени (за сега), защото българите обичаме хаоса и мразим ограничения – няма какво да се лъжем! Затова и проблема беше толкова голям ала интернет има нужда от глобални правила. Правила, които да регламентират, какво може и какво не. Правила, чрез които всички потребители спокойно да споделяме информация без да се чудим, как да се справим с поредния откраднат текст или снимка. Особено снимките е тъжно, как поставяме водни знаци, които биват изрязвани за облага на някой свикнал с ползването на чужда информация.

photogpraphy_logo_ver11-11-last

Обаче свободата, Санчо, не е като салама. Свободата на потребителя, ако му бъде отнета навярно ще го загубим като потребител, а той ще си намери друго занимание, защото интернет е заменим – колкото и да не ни се вярва. Колкото и инсинуации да се правят във връзка с правата на потребителите в интернет, то всичко ще си остане по старо му. Дори да бяха приели ACTA, то какво? Да не би да съдят всеки български потребител, че си тегли пиратска музика или нещо друго. Да не би да стане проблем, че някой блогър е написал хейтърски пост относно голяма марка? Да и аз така мисля, че няма как да бъдат предприети мерки срещу всички, затова нека не се лъжем – по възможност и да не правим сензации. Като за финал: Радвам се, че ни се размина ACTA (La Vista-та), но е време и да се замислим, какви потребители сме, съответно: Какво е свободата в интернет?

Събота, Февруари 18, 2012

За малките жестове на пътя…

Малко пред история:

По стар български обичай си купуваме коли втора употреба, а особено ако си част от по-бедните кръгове на населението, следва и твойте приятели да имат сходни възможности. Та колите втора употреба – със скромните си 15-на години актив по пътищата, се чупят колкото и очаквано да е това, винаги е неприятно. Преди няколко дни се обади един приятел, който беше в затруднение и се наложи с брат ми да играе ролята на пътна помощ в една студена и заснежена зимна вечер. Между другото точно в такива моменти се създават весели истории за маса. Да се върна на случката, в която нямаше нищо особено, а само го влачихме (хубав термин за превозване на МПС от една точка до неговия гараж). До тук добре, но колата сама няма да се поправи и следва същата процедура, за да стигне до набелязания автосервиз. Случката, за която е този пост се развива в края на нашето пътуване, на не повече от 50метра от автосервиза.

В тези зимни условия няма голям трафик, но точно на уреченото място по всички закони на Мърфи трафика се засили, имаше неправилно спряло камионче в близост и движението ни изчакваше, за да се движи. Затруднявахме движението няколко минути, защото беше необходимо да свършим някой технически дейности около въжето, да намерим някой от сервиза и прочие. В това време минаха поне 30-на коли покрай нас. Между тях имаше скъпи джипчета, стари трошки и всякакви колоритни возила, каквито има по българските пътища. За мое тотално изумление – вече мислех, че са изчезнали тези хора от пътищата, една от колите (лъскав мерцедес) спря до мен, младо момче свали прозореца и ме попита дали имаме нужда от помощ – уау! Помолих го да повтори, защото времето не беше много приятно и не го чух първия път, а той попита отново дали може да помогне с нещо. Благодарих му за предложението, защото такива хора вече почти няма и му отказах, защото нямахме нужда от помощ. Но е важен жеста, много важен! В тези тежки времена, уж на криза, все по-трудно се намират “готини” хора, които да помагат безвъзмездно. Всеки би предпочел да мине покрай тез в тази смръзнала зимна картинка, в която се намирахме, но този млад пич не направи така.

Преди години не бих казал, че подобна картинка беше рядкост, защото все съм бил по пътищата с баща ми и авариите са неизбежна част от пътуванията, но такива хора имаше много. Имаше и такива, които те ограбваха в подобни ситуации, но това е друга тема. Важното е да виждаме хубавото, защото днес е рядкост. Познавам го по физиономия това момче, което искаше да се притече на помощ, но истински ме “изкефи”, защото първо караше мерцедес (а повечето в такива коли не се славят с добър нрав) и второ беше млад човек. Браво на момчето с мерцедеса, да е жив и здрав – дано има повече млади хора по пътищата ни като него. Защото съм попадал в ситуации, в който покрай теб минава твой познат, но не спира да помага. Важно е да отбелязваме малките жестове като тези, защото това ни прави хора – жеста!

Една зимна картина за вас: Моля не питайте, защо на греблото пише “Ябълки”

Петък, Февруари 17, 2012

Откраднати моменти от миналото!

Първата снимка е с неизвестен произход или поне няма жив роднина, който да ми разясни нещо за нея. На втората снимка са четирима българи от с.Врабево, обл. Ловеч, а снимката е направена през далечната 1919г.! Доколкото успях да прочета надписите на гърба на нея са: Дамян Сеневчев, Ляско Стоянов, Стойку Спосов, К. Дудев. Определено тази снимка показва стил, напълно не съм очаквал, че по това време са били толкова стилни…

На третата снимка един от войниците е пра дядо ми, а снимката се предполага, че датира около времето на Първата Световна война. За жалост снимката е преживяла много и не е в най-добрата си форма, но си остава напълно автентична.